Suzuki Jimny

Suzuki Jimny със своята почти 50-годишна история е от онези автомобили, които, макар и да не са предвидени за широката аудитория, продължават да радват малобройните си, но верни почитатели и до днес. Малкият SUV, чието производство започва през далечната 1970 г., е първият масов успех на японската компания Suzuki.

Един миниатюрен всъдеход...

Първоначално се предлага като компактен офроуд със задвижване на всички колела във версии с открит или закрит покрив, с или без врати, с 2, 4 или 5 места, както и с типично военната отворена база. През годините пространството в каросерията остава нищожно, както и характерното спартанско излъчване. Отначало разполага със следните двигатели – 0.4 (25 к. с.), 0.5 (33 к. с.) и 0.8 (41 к. с.), всеки от които е оборудван с ръчна скоростна кутия. За съвременните стандарти това са прекомерно слаби параметри, но е факт, че миниатюрният японец е способен да достигне до 100 км/ч, а предвид това, че главната му мисия е високопроходимостта, едва ли трябва да се издребнява дотолкова. Второто поколение на Suzuki Jimni прави своя дебют през 1981 г., като този път изборът на купе прави компактния джип един автомобил с много лица. Освен предлаганите до този момент варианти вече са налични високо комби, ван и пикап. Возилото е пораснало драстично на размер, но вътрешното пространство е все така некомфортно и тясно. По интериора не се променят много неща, а външният дизайн е все така демоде, въпреки предостатъчните обновления. Към гамата от възможни агрегати се присъединяват бензиновите 0.8 (45 и 52 к. с.), 1.3 (63 и 80 к. с.), както и новият турбодизел с обем от 1,900 кубични сантиметра и мощност 63 к. с., вече с избор между 4 или 5-скоростна ръчна трансмисия. Третата генерация на компактния SUV излиза на пазара през 1998 г. Дизайнът е коренно променен спрямо предходните години, но въпреки че изглежда като един модерен автомобил, и тук Suzuki Jimny затвърждава едно – за разлика от конкурентните си събратя със силно присъствие в града и слаби способности в пресечени терени, неговата единствена мисия е да покорява местата, където други не биха посмели да стъпят. Двигателите тук са 0.7 Turbo (64 к. с.) и 1.3 (80 и 85 к. с.) при петролните, както и 1.3 (70 к. с.), и 1.5 (86 к. с.) при дизеловите,оборудвани с ръчни или автоматични трансмисии, и макар да не притежават завидни динамични показатели, успешно задвижват иначе понатежаващия SUV. Луксът и в това поколение остава мираж, а ниското качество на интериора проличава дори след минимална експлоатация. Комфортът също е на значително по-слабо от средното ниво – седалките са тесни и изключително неудобни, вътрешното пространство е символично, а непрестанното лашкане едва ли би се понравило на широката гама потребители. Подобрение в оборудването се забелязва едва след 2006 г., когато в модела навлизат масово използваните екстри като ESP. Въпреки че дори най-стръмните наклони не представляват проблем за компактния джип, изненадващо стабилността му търпи критики от всякакво естество. Дори при минимална скорост в остри завои се усеща дисбаланс, способен едва ли не да преобърне возилото.

Един достъпен всъдеход

Японските коли се славят с високата си цена и скъпа експлоатация. Тук Suzuki Jimny изненадва повече от приятно. Цената за употребяван екземпляр варира, но е винаги драстично снижена спрямо конкурентите в класа. При избора му обаче трябва да се има предвид склонността на модела към ръждясване, затова при най-малките наченки на корозия или какъвто и да е козметичен дефект от това естество е добре вниманието да бъде насочено към друго возило. Спирачките са другото слабо звено в малкия всъдеход. Ненавременното спиране и бързото им износване са проблеми, които не бива да се подминават с лека ръка. Накратко, Suzuki Jimny е може би най-изгодният офроуд на пазара за употребявани автомобили, но покупката с друга цел едва ли е най-удачният вариант.