Peugeot 106

Свръхкомпактният Peugeot 106 от 1991 г. е отговорът на автоинженерите от Peugeot към вечните им конкуренти от Renault и техния модел Clio, който излиза на пазара година по-рано.

Кратка биография на модела

Първоначално 106 се предлага единствено като триврат хечбек, но впоследствие е представена и версия с 5 врати. Типично за кола от онова време, френското мини притежава почти идентичен дизайн с този на останалите представители на ниския клас. Характерните отсечени линии и простоватият дизайн говорят само по себе си за доминиращото присъствие на 90-те години в автомобила. Предвид времето, в което се произвежда, от интериора също няма какво да се очаква. Таблото е изцяло пластмасово и се износва лесно, а различните скърцания от него са нещо напълно нормално, дори при много запазени екземпляри. С високо качество не могат да се похвалят и седалките, които при продължителен престой в колата причиняват схващания и дискомфорт. Звукоизолацията не успява да се справи със задачата си и пропуска всеки страничен шум директно в купето. Двигателите в това първо поколение са до голяма степен пъргавите и икономични карбураторни 1.0 (45 к. с.), 1.1 (60 к. с.), 1.3 (98 к. с.), 1.4 (75 и 94 к. с.) и 1.6 (84 и 109 к. с.) при бензиновите, както и 1.4 (50 к. с.), и 1.5 (55 к. с.) при дизеловите. Возията е изненадващо удобна, но управлението е затруднено в много от случаите поради липсата на серво усилвател на волана. През 1996 г. излиза втората генерация на Peugeot 106, а с нея и леко обновеният екстериор на возилото. Френското мини вече разполага с по-съвременна предница, а броните и праговете получават нови, по-овални форми. Нещата не се променят много в интериора, но за сметка на това гамата от оборудване бележи сериозен ръст – централно заключване, ел. пакет, шибидах и аудио система стават част от стандартните екстри за модела. Карбураторните двигатели биват изцяло заменени от инжекционни такива. Бензиновите агрегати биват 1.0i (50 к. с.), 1.1i (60 к. с.), 1.4i (75 к. с.), 1.6i (88 и 101 к. с.) и 1.6 S16 (118 к. с.), а единственият дизелов представител остава 1.5-литровият с мощност 57 конски сили. Най-достоен по отношение на съвременните стандарти за динамика е 1.6 S16, който ускорява от 0 до 100 км за 8.7 секунди, но е меко казано неефективен поради високия разход на гориво, който достига почти 12 литра на 100 км в градски условия. Паралелно с двете базови поколения на 106, от Peugeot пускат в продажба и по-спортна версия, която носи модификационното име “Rallye”. Тя е лишена от повечето екстри в стандартните модели с идеята теглото на автомобила да се запази възможно най-леко, а моторите в нея са 1.3 в първата и 1.6 във втората фаза. От 1995 г. се произвежда и изцяло електрически вариант на френското мини, достъпно в редица европейски държави. Технологията, използваща никел кадмиеви акумулатори, позволява пробег от 100 км с едно зареждане и 90 км/ч максимална скорост. Peugeot 106 спира продажбите си през 2003 г., а негов наследник става далеч по-съвременният „107”.

На вторичния пазар

Peugeot 106 е един от най-често срещаните автомобили по родните автокъщи. Въпреки че е минало около десетилетие от последните произведени бройки от модела, към настоящия момент френското мини се търгува почти без пари. Ниската му цена се определя до голяма степен от стотиците хиляди километри пробег, водещи до голяма амортизация, затова е добре да се имат предвид някои по-значими проблеми във возилото. Спирачните апарати са от онези части във френското мини, които не търпят дългогодишна експлоатация и наред с ходовата част са най-честите причини за посещения по механици. Течовете от двигателя са другото слабо звено в модела, следвани от неизправностите по електрическата инсталация и производните системи. Обстойната проверка е задължителна, но при нищожната сума срещу която се предлага от френското мини едва ли може да се очаква повече.