Mitsubishi Galant

Моделът Galant е основният представител на японската компания Mitsubishi в средния клас. Производството му започва през далечната 1969 г., като резултат от колаборацията между Mitsubishi и Chrysler, и продължава и до ден-днешен. Въпреки своята дълга почти половин век история, Galant не успява да намери своето място при лидерите в сегмента, а вероятните причини за това са рядкото, но сравнително скъпо обслужване, тясното вътрешно пространство и (допреди осмата серия) неприветливия интериор на возилото. При една голяма част от екземплярите от първите няколко поколения се среща емблемата на Chrysler, а дизайнът е типичния за онова време първичен, грубоват и непретенциозен. Стилът на каросерията е седан, комби и хардтоп с 2, с 4 или с 5 врати, а бензиновите двигатели варират от 1.3 (87 к. с.) до 2.5 (125 к. с.), като са налични и няколко дизелови агрегата с незадоволителни характеристики. Задвижването на колелата бива предно или пълно, а скоростните кутии – ръчни и автоматични.

Идентичността след зараждането

Истинското лице на Mitsubishi Galant е открито през 1992 г. с дебюта на седмата поредна генерация, чрез която японците заявяват своето предстоящо стъпване в новия век. Налични са 3 типа купе – седан, хардтоп и хечбек, които, въпреки големите си външни размери, отвътре предлагат пространство, достойно единствено за субкомпактния клас. За сметка на това оборудването е повече от задоволително и дори в стандартното оборудване на по-мощните единици се срещат ESP, тракшън контрол и парктроник. В листата с възможни агрегати присъстват петролните 1.8 (116, 126 и 135 к. с.), 2.0 (137 и 150 к. с.), 2.0 Turbo (240 к. с.) и 2.5 (170 к. с.), както и единственият дизелов представител – 2.0 (90 к. с.), а скоростните кутии са 5-степенни ръчни и 4-степенни автоматични. Предаването е предно или задвижващо всички колела. Поредното обновление на модела пристига с осмото му поколение през 1996 г. Хечбекът отпада като вариант, а вместо него се предлага на теория практично комби. И тук отново мястото във возилото е недостатък, който се компенсира донякъде от иначе атрактивния екстериор. На пръв поглед Mitsubishi Galant VIII прилича изумително много на автомобилите на BMW в същата категория, но за съжаление интериорът не излъчва много от лукса на баварския му събрат. Използваните мотори са 1.8 (150 к. с.), 2.0 (136 к. с.), 2.5 (163 и 280 к. с.) и 3.0 (192 к. с.) бензинови и 2.0 (90 и 136 к. с.) и 2.4 (150 к. с.) дизелови, повечето от които се справят отлично със задачата да „носят” иначе понатежаващото купе. Не се препоръчва единствено най-слабият дизелов агрегат, поради лошата му динамика и недотам ниския разход на гориво. Деветата генерация на Mitsubishi Galant от 2004 г. се произвежда предимно за американския пазар и е достъпна единствено седан версия на каросерията. Стойката, дизайнът и цялостното изпълнение на автомобила са изцяло характерни за щатските любители, а двигателите – 2.4 (158 к. с.) и 3.8 (230 и 258 к. с.) предоставят истинско изживяване от шофирането, подправено с изключителна ефективност по отношение на изразходваното гориво. За съжаление дори след повече от десетилетие задачата да се намери екземпляр в Европа, бил той и в незадоволително състояние, е трудна, ако не и невъзможна. През 2012 г. е обявен краят на Mitsubishi Galant, но 3 години по-късно японските инженери решават да възобновят проекта и така започва новата епоха в историята на модела.

Японците си знаят работата

Ако практичността, евтината поддръжка и лукса са топ приоритети при избора на кола втора ръка, то вероятно този модел не е най-удачният избор за целта. Много конкурентни и по-добре представящи се автомобили се намират на вторичния пазар, при това за почти идентична цена. Малцина обаче могат да се похвалят с експлоатационните качества на Mitsubishi Galant. Единствено купето при някои варианти се поддава на външни влияния, но надеждната ходова част, здравият интериор и почти безпроблемните двигатели са запазена марка на японците.