Fiat Stilo

След сравнителния успех на вече поостаряващите Bravo/Brava италианците от компанията Fiat решават, че е време за малко обновяване на арсенала от автомобили и през 2001 г. представят новия си модел в компактния клас – Stilo. Колата се предлага в два варианта – хечбек с 3 или 5 врати, както и естейт (комби). За съжаление на производителя обаче Fiat Stilo не може да се похвали с голям успех. Така например типичното италианско излъчване, което е характерно за всички возила, идващи от полуострова, тук липсва и моделът прилича повече на немско производство, което явно разочарова феновете. Екстериорът определено е по-съвременен в сравнение с този на предшественика, но не предлага нищо оригинално, а от някой може да бъде определен дори като посредствен. Интериорът също не изпъква с нищо иновативно. Като плюс можем да отбележим добре подреденото табло, което позволява всички функции да се управляват доста лесно. А що се касае до екстри, италианските автомобили се славят с големия си набор от електроника, като Stilo не прави изключение. Поради слабия интерес към модела срещу символична сума може да се сдобиете с екземпляр, разполагащ с климатроник, аудио система с навигация и тъч скрийн, тракшън контрол и куп други джаджи. Обратно към интериора – неприятна изненада, но и донякъде очаквана, правят недотам качествените материали и лошата на места сглобка. Вътрешното пространство, от друга страна, е може би най-големият плюс на возилото, а изтеглящата се задната седалка не е нещо често срещано в този тип коли. За компактен клас притежава завидно място за багаж, както и достатъчно площ за едно комфортно пътуване дори на 5 човека. Дразнеща донякъде е слабата звукоизолация на купето, която не успява да заглуши дори и най-ниските странични шумове.

Кой вариант да изберем

Fiat Stilo се предлага с избор от няколко двигателя. От бензиновите 1,2-литровият със своите 80 конски сили, които идват нищожни за иначе тежкото возило, не може да се похвали нито с пъргавина, нито с разход на гориво. Почти идентичен е случаят с 1,4-литровият, който е с една идея по-бърз от предходния, но също не може да изпъкне с параметри. Като най-оптимален вариант при бензиновите агрегати е 1,8, който може да се намери със 103 или 133 конски сили и притежава нелоша надеждност, добра динамика и комбиниран разход от малко над 8 литра на 100 км. Наличен е още един бензинов двигател – 2,4-литровият петцилиндров със своите 170 к.с., при който относителната сила не оправдава солената поддръжка. Дизеловите двигатели са 1.9 JTD с три различни мощности – 80 к.с., 115 к.с. и 140 к.с. Най-добрият вариант е този със 115 конски сили – не само измежду дизелите, а като цяло. Тук нещата вече изглеждат значително по-добре и еластичността, и динамиката вървят ръка за ръка с ниския разход на гориво, а като прибавим здравината и почти евтината поддръжка, можем за малко да погледнем италианеца с други очи. Моделът се държи добре на пътя и е много стабилен при завои и неравности. Основните дефекти при Fiat Stilo са добре познатите проблеми по електрониката на двигателя, досадният чек за еърбега на таблото, който светва поради разместване на кабелите под предните две седалки, както и фаровете, които понякога имат „собствено мнение”.

Неуспешен, но достъпен модел

Като цяло нещата при Stilo не стоят чак толкова трагично, но съпоставен с друг автомобил от същия клас, че и от същата страна, какъвто е Alfa Romeo 147 например, който е една идея по-скъп, но класи по-добър, Fiat-ът няма шанс. Това може би е и причината през 2007 г. италианците да спрат производството на Stilo и да възобновяват далеч по-успешния модел Bravo. Търсейки обаче съвременен автомобил втора ръка на достъпна цена, главният ни герой може би не изглежда чак толкова лош избор, особено на фона на конкуренция.