Chrysler Voyager

Chrysler Voyager е един от пионерите в луксозния клас миниванове, съществуващ от 1998 г. до 2016 г. Американският седемместен автомобил се предлага във версии с 3 или 5 врати, както и два основни варианта – стандартен и с удължена база, вторият от които носи названието Chrysler Grand Voyager. През годините претърпява различни метаморфози, както в дизайна, така и в двигателния отсек. Едно нещо обаче не се променя – на вторичния пазар изтънченият ван предоставя завидни параметри на цена без конкуренция, но е далеч от безпроблемен.

Различните варианти на Chrysler Voyager

Почти невъзможно за намиране е първото поколение от 1984 г., но предвид остарелите характеристики и излъчване, които притежава, това съвсем не е разочароващ факт. Каросерията тук е единствено триврата, задвижването на колелата е предно или пълно, а двигателите биват 2.5 (98 до 101 к. с.), 3.0 (141 – 144 к. с.) и 3.3 V6 (152 и 163 к. с.) при бензиновите, както и 2.5-литровият турбодизел с мощност 118 конски сили. Всеки един от тях се предлага с ръчна или автоматична трансмисия. Въпреки сравнително добрите параметри на гореизброените мотори нито един от тях не се представя впечатляващо по отношение на динамика или ефективност. Дори напротив – тромавото потегляне и високият разход на гориво са характерни за всеки от монтираните агрегати. Втората генерация на Chrysler Voyager излиза през 1991 г. Дизайнът не се е променил много за последните 7 години и американският ван прилича повече на претърпял лек фейслифт, отколкото на нова модификация. Предлаганите тук двигатели са пет петролни – 2.0 (133 к. с.), 2.4 (150 к. с.), 3.0 (141 – 144 к. с.), 3.3 V6 (158 к. с.) и 3.8 (166 и 178 к. с.), и старият турбодизел с 2,500 куб. см обем, но с 2 конски сили по-слаба тяга от преди. Като цяло ускорението при всички мотори е на много по-добро ниво спрямо това на предходните, но икономичността все още е под всякаква критика – при градско каране рядко се наблюдава разход по-малък от 18 литра на 100 км. През 1996 г. е представена третата генерация на седемместния автомобил. Значителни обновления се забелязват както във външния вид, така и в интериора. Купето разполага с нови аеродинамични форми и плавни линии, освен простор във вътрешността се разкриват и привлекателно табло и удобен салон, а каросерията вече се предлага и във вариант с 5 врати. Двигателите са идентични с тези на предходната модификация с тази разлика, че трилитровият шестак отпада. По отношение на безопасността Voyager III се представя толкова зле на краш-тестовете, че не успява да спечели дори една звезда. Производството на четвъртото поколение започва през 2001 г., представяйки нов атрактивен дизайн и 5 чисто нови агрегата с добри динамични и ефективни показатели – бензиновите 2.4 (147 и 152 к. с.), 3.3 (174 к. с.), 3.3 V6 (174 к. с.) и 3.8 V6 (218 к. с.) и дизеловите 2.5 (143 к. с.) и 2.8 (150 к. с.). Екстрите в модела, част от които са различни стабилизиращи и подпомагащи движението системи, DVD мултимедия с дисплеи на облегалките и многобройните въздушни възглавници са ненадминати и до днес в тази категория автомобили. Седем години по-късно излиза петата и последна генерация на Chrysler Voyager. Разочароващ е фактът, че броят на местата намалява от 7 на 5, а липсата на ръчна трансмисия слага още една черна точка в актива на американския миниван. Добрите му страни са характерните за лимузина вид и лукс, както и съвременните агрегати – петролните 2.4 (147 к. с.) и 3.3 16V (174 к. с.), а също и дизеловият 2.8 (150 к. с.).

Достъпният, но проблемен миниван

Спрямо цената и параметрите си Chrysler Voyager е вариант без еквивалент за миниван втора ръка. Що се касае до надеждността обаче, списъкът с дефекти е почти безкраен – течове от двигателя, проблеми със спирачките и козметични износвания са една малка част от него. Това прави конкурентите в сегмента значително по-добър избор.